Хидроизолиране в мокри помещения

Този метод на изпълнение на алтернативната хидроизолация обхваща първите две групи. Технологията практически е една и съща, като разликата е в материала за течна хидроизолация. В първия случай, когато става дума за домашната баня (група 1), се използва еднокомпонентният материал Ceresit CL 51. Той представлява гъст пастообразен разтвор със сив цвят, който се нанася чрез намазване с широка четка, бояджийски валяк или подобно на шпакловките се полага със стоманена пердашка. Материалът се нанася на два слоя при обща дебелина 1,0–1,5 mm.

Вторият слой се нанася около 2 часа след първия, изчакват се още 16 часа, преди основата да стане годна за залепване на плочите. Това създава известно забавяне на работата, което трябва да се предвиди при планирането на работата.
В случаите от група 2 се препоръчва усилена хидроизолация, която се изпълнява с Ceresit CL50. Това е двукомпонентен материал, чиито съставки – прахообразна и пастообразна, се разбъркват с електрически миксер непосредствено преди употреба. Работи се с честота на въртене на бъркалката около 400 minˉ¹. Когато не се забърква цялото количество материал (прахообразната смес и разтворът се доставят в опаковки с маса по 5 kg), трябва да се спазва съотношение между тях 1:1. След като се получи хомогенен, без сухи съставки и бучки, разтвор, той се оставя да отлежи 5 min. Разбърква се отново и краткотрайно, с което се получава разтвор с консистенция, подходяща за нанасяне със стоманена маламашка във вид на шпакловка. За да може да се нанася и с четка, към разтвора трябва да се добави 2% вода (200 ml на 10 kg). Ceresit CL 50 се нанася на два пласта при минимална крайна дебелина 0,8 mm.
Съществено предимство на този материал е, че са необходими само два часа, за да стане основата годна за залепване на плочите – един час е промеждутъкът между двата пласта, а вторият час е необходим за окончателното свързване и изсъхване на покритието.
За домашната баня, по наше мнение, хидроизолацията с Ceresit CL 51, включително и в областта на душ-кабината (отворена откъм ограждащите я стени) е достатъчно ефикасна, стига да се изпълни качествено. Производителят препоръчва да се хидроизолират стените зад душ-кабината и на разстояние поне 50 cm от нея или от ваната, а също така над и зад умивалника. Подът задължително се хидроизолира, както и стените на височина 20 cm над него. Според нас обаче, когато и без това човек се е хванал на работа, а кофата с материал е отворена, най-добре е да се изолират всички повърхности, които ще бъдат облицовани с плочи. Това се отнася и за обшивката на конструкцията при скрито монтиране на тоалетната чиня и бидето. Площта на стените, която остава за изолиране извън посочените задължителни места, е твърде малка, за да се правят икономии на дребно. Освен това пластът течна хидроизолация създава много добра основа, към която лепилото за плочки Ceresit захваща още по-здраво.
Тъй като практическото изпълнение на алтернативна хидроизолация с Ceresit CL 51 бе подробно описано в предишния брой на списанието, тук съвсем накратко ще маркираме останалите операции, които не зависят от това дали се работи с CL 51 или с CL 50. Номерацията на илюстрацията е съобразена с последователността при работа.
Основата трябва да бъде добре подготвена, което означава здрава, суха и без ронещи се частици. Тя се грундира задължително с дълбоко проникващия грунд Ceresit CT 17. Времето за неговото изсъхване е минимум 4 часа. В повечето случаи подът на банята се прави с наклон 2–2,5% за оттичане на водата. Това се постига с циментова замазка по начина, описан при технологията за настилане на балкони и тераси.
Върху още пресния първи слой течна хидроизолация по продължение на ъглите между стените, между стените и пода се опъват и притискат, докато равномерно потънат, хидроизолационни ленти Ceresit CL 152. За уплътняване около подовия сифон се използва маншет с правоъгълна форма – Ceresit CL 54. Нанася се вторият пласт хидроизолация, така че добре да покрие цялата повърхност.
Лепилото за плочите се подбира най-вече по това дали се очаква движение на основата, което би могло да предизвика напукване на твърдия пласт лепило и отлепване на плочите. Темата за лепилата Ceresit, които се предлагат към момента у нас, тяхното приложение и технология на работа бе подробно разработена в НС 5-6/2009. Затова отново прескачаме подробните пояснения. За стенни и подови облицовки, без наличие на подово отопление, достатъчно подходящо е лепилото Ceresit CM 12 Elastic, което по своите качества заема междинно място в продуктовата палитра. Все пак като максималисти по природа и изхождайки от разбирането, че разходите за качествено строителство не са харчене на пари, а разумна инвестиция, бихме предпочели лепилата Ceresit CM 16 Flex или още по-добре Ceresit CM 17 Super. Във всеки случай важното е да се знае, че за всеки вид основа, за всеки вид плочи и условия на експлоатация има оптимално за целта лепило.
Накрая остава фугите между плочките да се запълнят с подходящия пълнител – най-добре Ceresit CE 40 или Ceresit CE 43. Първият е подходящ за запълване на фуги с широчина до 5 mm, докато вторият се използва при по-широки фуги – до 20 mm. За фугиране на настилка или облицовка от мраморни плочи се използва Ceresit CE 42, който не прозира и не оцветява краищата на плочите.
Фугите между стенната и подовата облицовка, там, където санитарните прибори опират до пода или стените, се запълват с подходящо оцветена силиконова паста Ceresit CS 25.
Често, защото така е по-лесно, плочките от най-долния ред на стенната облицовка се отрязват на дължина така, че да бъдат максимално близо до подовите. Между двете облицовки остава съвсем тясна фуга, която се запълва със същия материал, който се използва и за фугите между плочките. На това място сред време фугата може лесно да се отвори и да пропусне вода, защото по пресечната линия между стените и пода е по-вероятно да възникнат механични напрежения. Правилното решение е показано на чертежа, като фугата между двете облицовки се запълва със силно еластичната силиконова паста. Когато фугата е по-широка, се препоръчва предварително в нея да се напъха дунапренов шнур, за да не поеме прекалено голямо количество уплътняваща силиконова паста.